Закони за записване на разговори в България: правила за съгласие и санкции (2026)

България забранява записването на когото и да било без негово знание или въпреки изричното му възражение, съгласно чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, подкрепено от чл. 171 от Наказателния кодекс, който предвижда до две години лишаване от свобода за подслушване на лични съобщения. Не съществува изключение, позволяващо запис само със съгласието на една от страните.

Закони за записване на разговори в България: какво трябва да знаете

България изисква всички страни в даден разговор да знаят, че се извършва запис. Конституцията на страната установява това правило на най-високо правно ниво, а Наказателният кодекс го подкрепя с наказателноправни санкции. За разлика от Съединените щати, където много щати позволяват на един от участниците да записва без да уведомява останалите, България няма аналогична законова защита.

Обхват на юрисдикцията: Тази статия разглежда законодателството за записване на разговори в Република България съгласно Конституцията на Република България (1991 г., изменена през 2015 г.), българския Наказателен кодекс, Закона за електронните съобщения, Закона за специалните разузнавателни средства и правото на ЕС (GDPR, Регламента на ЕС за изкуствения интелект), доколкото е пряко приложимо в България. Тя не разглежда законите за записване в другите държави членки на ЕС; за тях вижте централната страница за закони за записване по света.

Всеки, който записва разговори, телефонни обаждания или видео в България, трябва да се съобразява с няколко припокриващи се правни рамки: Конституцията, Наказателния кодекс, правото на ЕС за защита на данните и, за съдържание, генерирано от изкуствен интелект, Регламента на ЕС за изкуствения интелект. Резултатът е един от най-всеобхватните режими за защита на личния живот в Европа, прилаган както чрез наказателно преследване, така и чрез административни глоби по GDPR.

Кратък отговор: съгласие за записване на разговори в България

България не следва прост модел на съгласие само от една страна или на всички страни. Чл. 32, ал. 2 от Конституцията на България предвижда, че никой не може да бъде „следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи". Забраната се задейства в два отделни случая: запис без знанието на лицето или запис въпреки неговото изрично възражение.

Върховният касационен съд (ВКС) приема в Решение № 224 от 14 март 2019 г. (наказателно дело № 1033/2018 г.), че записи, направени от частно лице в нарушение на Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства, са недопустими като доказателство. За записи, направени от частно лице (а не от държавен орган), съдилищата прилагат тест за баланс на интереси: те преценяват степента, до която е нарушена личната сфера, дали нарушението е извършено от публичен орган или от частно лице, и дали нарушението засяга достоверността на доказателството.

Практическият извод е следният: получаването на съгласие преди записа е единствената надеждна защита. Записи, направени от участник в разговора без да уведоми другата страна, носят както наказателна отговорност по чл. 171 от Наказателния кодекс, така и гражданска отговорност по чл. 32 от Конституцията, дори ако впоследствие записът бъде допуснат като доказателство в съда съгласно теста на ВКС.

Конституционна защита на неприкосновеността на личния живот: чл. 32 и чл. 34

Основата на българското законодателство за записване на разговори се съдържа в Конституцията на Република България, приета през 1991 г. и последно изменена през 2015 г.

Член 32: правото на неприкосновеност на личния живот

Чл. 32, ал. 1 установява, че личният живот на гражданите е неприкосновен и че всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния или семейния му живот, както и срещу посегателства върху неговата чест, достойнство и репутация.

Алинея 2 съдържа разпоредбата, която е пряко относима към записването. Тя гласи:

„Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи."

Тази формулировка е необичайно широка в сравнение със законите за записване в други държави. Тя не прави разлика между аудиозапис, видеозапис или фотографиране. Обхваща всички форми на наблюдение и документиране на лица. Забраната се задейства в два отделни случая: когато записваното лице не знае за записа или когато то изрично е възразило срещу записването.

Изключението („освен в предвидените от закона случаи") означава, че други български закони могат да разрешават записване при конкретни обстоятелства, например наблюдение от правоприлагащите органи, извършено с одобрение от съда.

Член 34: тайна на съобщенията

Чл. 34 предоставя допълнително ниво на защита, специално насочено към съобщенията:

„Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени."

Изключения от тази защита изискват разрешение от съдебните органи и само с цел разкриване или предотвратяване на „тежко престъпление". Това поставя висок праг. Обичайните разследвания от правоприлагащите органи не отговарят на този стандарт. Само тежки престъпления оправдават прихващането на съобщения, разрешено от съда.

Взети заедно, чл. 32 и чл. 34 създават конституционна рамка, съгласно която записването и наблюдението се считат за противозаконни по презумпция, освен ако не са изрично разрешени от закон.

Наказателноправна уредба: чл. 171, 171а, 339а и 145а

Българският Наказателен кодекс превръща конституционната защита в приложимо наказателно право. Четири члена са пряко относими към записването и наблюдението.

Член 171: неправомерно прихващане на съобщения

Чл. 171 урежда неправомерното прихващане на лични съобщения. Лице, което използва специални технически средства, за да получи неправомерен достъп или да приеме съобщение, което не е адресирано до него, предадено по телефон, телеграф, компютърна мрежа или друг телекомуникационен способ, подлежи на лишаване от свобода до две години.

Санкциите се увеличават при наличие на утежняващи обстоятелства. Ако прихващането е извършено с користна цел (посочена в закона като „користна цел") или е причинило значителни вреди, наказанието се повишава до лишаване от свобода до три години и глоба до 5000 лв. (около 2500 евро).

Същото наказание се прилага, когато обект на прихващането са компютърни данни, предавани в рамките на или между информационни системи, включително електромагнитни излъчвания от тези системи.

Член 171а: неправомерно боравене с данни за съобщения

Чл. 171а обхваща по-широк кръг от действия. Всеки, който неправомерно придобие, съхранява, разгласи или разпространи данни от вида, събиран, обработван, съхраняван или използван съгласно Закона за електронните съобщения, подлежи на лишаване от свобода до три години или пробация.

Когато е налице користна цел, наказанието скача до лишаване от свобода от една до шест години. Това е значително увеличение и отразява загрижеността на България относно търговската експлоатация на незаконно получени данни за съобщения.

Член 339а: неправомерно използване на специални технически средства за наблюдение

Чл. 339а възприема подход, насочен към самите устройства. Той санкционира изработването, използването, продажбата и държането на специални технически средства за тайно събиране на информация без разрешение, получено по установения от закона ред. Приета през 1997 г., тази разпоредба е насочена към самата апаратура за наблюдение, а не към съобщенията, които тя прихваща. Лице, което изработва или използва скрито подслушвателно устройство, дори преди да се извърши каквото и да е прихващане, може да носи наказателна отговорност по този член.

Това се различава от чл. 171, който е насочен към съдържанието на прихванатите съобщения. Двете разпоредби действат паралелно: използването на неразрешено устройство за прихващане на обаждане може да ангажира отговорност по двата члена едновременно.

Член 145а: неправомерно разгласяване на данни от наблюдение

Чл. 145а, приет също през 1997 г., урежда злоупотребата с информация, законно събрана чрез специални разузнавателни средства. Той санкционира разгласяването и използването на такава информация извън предназначението ѝ за защита на националната сигурност или провеждане на наказателно производство.

Наказанията се определят според качеството на извършителя. Обикновените извършители подлежат на лишаване от свобода до три години и глоба до 500 лв. Длъжностните лица, получили информацията във връзка със службата си, подлежат на лишаване от свобода от една до пет години, глоба до 5000 лв. и евентуално лишаване от определени права. Това увеличение отразява по-високата отговорност на лицата със законен достъп до разузнавателна информация.

Санкциите накратко

Законът за електронните съобщения

Законът за електронните съобщения урежда далекосъобщителните мрежи и услуги в България. Въпреки че основният му фокус е телекомуникационната индустрия, няколко разпоредби засягат записването.

Законът забранява прихващането на електронни съобщения без надлежно разрешение. Далекосъобщителните оператори са задължени да съхраняват определени метаданни за съобщенията (източник, получател, дата, час, продължителност, вид на съобщението и идентификатори на устройствата) за срок от шест месеца, с възможност за удължаване по решение на съда с до три допълнителни месеца.

Достъпът до тези съхранени данни изисква съдебно разрешение, издадено от председателя на съответния окръжен съд или упълномощен от него съдия. Съдът трябва да мотивира решението си, което означава, че формални одобрения без реална преценка не следва да се допускат.

Законът урежда и директния маркетинг. Търговците не могат да извършват обаждания, да изпращат съобщения или имейли с рекламна цел, освен ако потребителят не е дал предварително съгласие. Това се пресича със законодателството за записване, тъй като много записи на бизнес обаждания се извършват в контекст на продажби или маркетинг.

В края на 2024 г. беше внесен законопроект за изменение на Закона за електронните съобщения с цел въвеждане на изискванията на Регламента на ЕС за цифровите услуги. Законопроектът беше приет на първо четене; към началото на 2026 г. пълният процес по приемане продължаваше в Народното събрание на България.

Законът за специалните разузнавателни средства и контролът на ЕСПЧ

Законът за специалните разузнавателни средства урежда наблюдението, извършвано от правоприлагащите и разузнавателните органи. В чл. 2 той определя „специалните разузнавателни средства" като технически средства и оперативни способи, включително електронни устройства, използвани за създаване на аудиозаписи, видеозаписи, фотоснимки и други продукти от наблюдение.

Съгласно чл. 3 тези средства могат да се използват само за предотвратяване или разкриване на „тежки умишлени престъпления", определени в конкретни раздели на Наказателния кодекс. Това включва престъпления като тероризъм, организирана престъпност, шпионаж, саботаж и убийство.

Процесът по разрешаване изисква съдебно разпореждане. Председателите на ограничен кръг съдилища имат правомощието да издават разрешения за наблюдение, и то само когато обстоятелствата по разследването не могат да бъдат установени чрез по-леко засягащи средства.

Контролът се осъществява от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и специална парламентарна комисия. Ако специални разузнавателни средства се използват незаконно, Националното бюро е длъжно да уведоми прокуратурата.

Поредицата дела „Екимджиев"

Въпреки тази правна уредба, Европейският съд по правата на човека многократно е установявал сериозни проблеми в начина, по който системата за наблюдение в България функционира на практика.

В решението от 11 януари 2022 г. по делото Екимджиев и други срещу България съдът единодушно приема, че България е нарушила чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека (правото на зачитане на личния живот и кореспонденцията). Съдът установява няколко недостатъка в режима на наблюдение на България:

• Неясни определения на обектите на наблюдение, които позволяват прекалено широко тълкуване
• Властите предоставят „общи и генерализирани основания" за повечето разрешения, вместо съществена обосновка
• Съдиите нямат достатъчни правомощия за проверка и независимост, за да осъществяват ефективен контрол
• Доказателства за практически злоупотреби, включително документирано незаконно наблюдение на антиправителствени протестиращи
• Изисквания за уведомяване, които се прилагат само когато наблюдението е установено за незаконно, а не като стандартна практика

Съдът заключава, че „наблюдението в България, прилагано на практика, все още не отговаря на минималните гаранции срещу произвол и злоупотреба".

Поредицата дела „Екимджиев" продължава с Green Alliance срещу България (жалба № 6580/22), решено на 17 февруари 2026 г. ЕСПЧ единодушно установява ново нарушение на чл. 8 от страна на България, този път заради внедряването на тайни агенти в неправителствени организации и свободни професии. Съдът установява пет ключови недостатъка: широко дефинирани основания за внедряване без независим контрол, липса на срокове за агентурното внедряване, неадекватни процедури без съдебно разрешение, липса на ефективен надзор и липса на ефективни средства за защита на засегнатите лица. Съдът приема, че методът на наблюдение (технически или чрез хора) не определя необходимото ниво на защита, а степента на засягане на личния живот.

След двете решения, Комитетът на министрите към Съвета на Европа издава решение през март 2026 г., потвърждаващо, че България продължава да не е в пълно съответствие с решението по делото „Екимджиев", като „основните опасения продължават да се отнасят до подбора и обработката на данни и независимостта на външния контрол".

GDPR и Законът за защита на личните данни

Като държава членка на ЕС, България е обвързана от Общия регламент относно защитата на данните на ЕС (GDPR, Регламент (ЕС) 2016/679). Гласовите записи, чрез които могат да бъдат идентифицирани лица, представляват лични данни по смисъла на чл. 4, § 1 от GDPR, което означава, че всеки запис на разговор поражда задължения по защита на данните.

Вътрешната българска правна рамка за защита на данните води началото си от Закона за защита на личните данни, приет първоначално през 2002 г. (ДВ, бр. 1/2002 г.) и съществено изменен през 2019 г. за транспониране на GDPR в българското национално законодателство. Законът допълва GDPR, като урежда области, в които регламентът предоставя на държавите членки право на законодателна преценка.

Правни основания за записване

Съгласно чл. 6 от GDPR, всяко обработване на лични данни (включително записване) изисква наличието на едно от шест правни основания:

• Съгласие на субекта на данните
• Договорна необходимост за изпълнение на договор със субекта на данните
• Правно задължение, наложено на администратора на данни
• Жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго лице
• Обществен интерес или упражняване на официални правомощия
• Легитимни интереси на администратора или на трето лице, освен ако не са с предимство основните права и свободи на субекта на данните

За повечето лични записи съгласието е най-простото правно основание. Търговците понякога разчитат на легитимни интереси, но това изисква документиран тест за баланс на интереси, доказващ, че стопанската нужда има превес над правото на неприкосновеност на личния живот на лицето.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД)

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е независимият надзорен орган на България по смисъла на чл. 51 от GDPR. Тя разполага с правомощия да разследва жалби, да извършва проверки и да налага административни санкции.

Съгласно GDPR глобите за нарушения могат да достигнат 20 млн. евро или 4% от глобалния годишен оборот, в зависимост от това коя сума е по-висока. КЗЛД активно прилага правилата за защита на данните: най-високата наложена до момента глоба възлиза на около 2,55 млн. евро (наложена на Националната агенция за приходите през 2019 г. за пробив в сигурността на данните, засегнал над шест милиона лица). Видеонаблюдението е секторът, който генерира най-голям и продължаващ да расте обем жалби до КЗЛД. Повечето санкции са свързани с нарушения на чл. 5 от GDPR (принципи на обработване), чл. 6 (недостатъчно правно основание) или чл. 32 (неадекватна сигурност).

Записване на телефонни разговори и разговори на живо

Подходът на България към записването на телефонни разговори и разговори лице в лице произтича пряко от чл. 32 от Конституцията. Забраната за записване на лице „без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие" се прилага еднакво към телефонни разговори и разговори на живо.

Телефонни обаждания

Записването на телефонно обаждане в България без знанието на другата страна е забранено съгласно Конституцията и може да съставлява престъпление по чл. 171 от Наказателния кодекс, ако се използват специални технически средства. Законът за електронните съобщения добавя допълнително ниво, като забранява прихващането на електронни съобщения без разрешение.

Търговци, които записват обаждания на клиенти, трябва да спазват както конституционното изискване за уведомяване, така и правилата на GDPR за обработване на данни. Това означава да предоставят ясно уведомление в началото на обаждането, че разговорът се записва, да посочат целта на записа и да предложат на обаждащия се възможност да откаже.

Разговори на живо

Конституционната забрана обхваща и записването на разговори на живо. Тайното записване на личен разговор с помощта на скрит микрофон или телефон нарушава чл. 32, ал. 2. Същото важи и за филмирането на лице без негово знание.

Ключовото разграничение е между лична и публична обстановка. Докато записването на лице в очевидно публично пространство (например публично събитие или протест) може да се възползва от изключението по ЗЗЛД за филмиране на лица по време на публична дейност, записването на личен разговор без знанието на участниците остава конституционно забранено, независимо от мястото.

Записване от участник и тестът за баланс на ВКС

България няма законова разпоредба за съгласие само от една страна, аналогична на тези, срещани във федералното право на САЩ или в много американски щати. Конституционният текст забранява записването на лице „без негово знание", което ВКС тълкува чрез анализ за баланс на интереси във всеки конкретен случай.

В Решение № 224 от 14 март 2019 г. (наказателно дело № 1033/2018 г.) Върховният касационен съд (ВКС) приема, че записи, направени от частно лице в нарушение на Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства, са недопустими като доказателство. За записи, направени от частно лице, съдилищата прилагат многофакторен тест: степента, до която е нарушена личната сфера на другото лице; дали нарушението е извършено от публичен орган (по-висок праг) или от частно лице; и дали нарушението засяга достоверността на самото доказателство.

Това означава, че запис, направен от участник с цел защита на неговите собствени законни интереси, например документиране на заплахи или доказване на условията по споразумение, има по-голям шанс да бъде допуснат, отколкото запис, направен с търговска или недобросъвестна цел. Нито един от двата случая обаче не осигурява имунитет от наказателно преследване по чл. 171 или чл. 339а, нито от гражданска отговорност по чл. 32. Записът може да бъде допуснат като доказателство, докато лицето, което го е направило, едновременно с това е обект на наказателно преследване за направата му.

Записване на работното място и наблюдение на служители

Записването на работното място в България подлежи както на конституционната защита на личния живот, така и на конкретни указания по GDPR, тълкувани от КЗЛД.

Видеонаблюдение на работното място

КЗЛД е издала подробни указания относно видеонаблюдението на работното място. Работодателите могат да инсталират камери при определени обстоятелства, но правилата са строги:

• Видеонаблюдение с единствена цел наблюдение на работата на служителите като цяло не е разрешено
• Наблюдението е допустимо, когато се изисква от закон или в реално високорискови производствени среди (фармацевтични, химически или ядрени съоръжения)
• Работодателите трябва да приемат писмени вътрешни правила, обхващащи правното основание за наблюдението, наблюдаваните зони, сроковете за съхранение на данните, правата на достъп на служителите и ограниченията за споделяне на записи с трети лица
• Служителите трябва да бъдат уведомени за системата за наблюдение, включително за нейния обхват и действие
• На видими места трябва да бъдат поставени информационни табели, предупреждаващи лицата, влизащи в наблюдаваните зони

КЗЛД изрично е постановила, че използването на записи от видеонаблюдение със звук за оценка на работата на служителите и определяне на бонуси не съответства на чл. 6, § 4 от GDPR и е недопустимо за тази цел.

Аудиозапис на работното място

Аудиозаписът на работното място подлежи на дори по-строг контрол от видеонаблюдението. Тъй като гласовите записи по своята същност съдържат лични данни и съдържанието на лични съобщения, те задействат защита както по чл. 32 от Конституцията, така и по GDPR.

Работодатели, които желаят да записват аудио (например в кол центрове), трябва да:

• установят документирано правно основание съгласно GDPR
• предоставят ясно предварително уведомление на служителите
• ограничат записването до строго необходимото за посочената цел
• прилагат подходящи мерки за сигурност на данните
• определят и спазват срокове за съхранение

Наблюдение на електронна поща и дигитално наблюдение

Ако работодател планира да наблюдава служебната електронна кореспонденция на служителите, той трябва първо да въведе писмена забрана за използване на служебната поща за лични цели. Без такава писмена политика, наблюдението на служебната поща на служителите носи риск от нарушаване на конституционно гарантираното право на неприкосновеност на личния живот на служителя. Дори при наличие на политика, наблюдението трябва да съответства на принципите на GDPR за пропорционалност и минимизиране на данните.

Записване на полицейски и други длъжностни лица

Записването на полицейски служители и други длъжностни лица при изпълнение на служебните им задължения заема специфично правно място в България. Забраната по чл. 32 от Конституцията се отнася до лицата, а не до длъжностите им, но българският Закон за защита на личните данни предвижда относимо изключение.

ЗЗЛД предвижда, че определени права на субекта на данните не се прилагат, когато администратор обработва лични данни с цел създаване на фотографско или аудиовизуално произведение чрез заснемане на лице по време на неговата публична дейност или на публично място. Това изключение осигурява частично правно основание за записване на длъжностни лица при изпълнение на служебни действия, включително взаимодействия с полицията на публични места.

Същевременно това изключение не отменя изцяло чл. 32. Записването на полицейски служител, който изрично е възразил срещу заснемане, остава правно спорен въпрос, а българските съдилища не са установили ясно категорично правило. Основанието „легитимен интерес" по GDPR (чл. 6, § 1, буква „е") може също да подкрепи записването с цел отчетност, когато обществения интерес към прозрачност има превес над намаленото очакване за неприкосновеност на личния живот на длъжностното лице при изпълнение на публични функции.

От практическа гледна точка, заснемането на полицията по време на публични протести или публични правоприлагащи действия е по-обосновано от тайното записване на лични полицейски разговори. Докладът за правата на човека на Държавния департамент на САЩ за България от 2024 г. отбелязва продължаващи опасения относно механизмите за отчетност на полицейското поведение, което подчертава значението на обществения интерес при записването на полицията.

Внимание: Дори ако заснемате полицията на публично място без правен риск, съхраняването и споделянето на записа онлайн поражда задължения по GDPR (записът съдържа разпознаваеми лица, които представляват лични данни). Необходимо е правно основание за споделянето, обикновено легитимен интерес, придружен от документирана оценка на пропорционалността.

Записване на публични места

Записването на публични места в България изисква внимателно съобразяване с контекста. Конституционната защита по чл. 32 се отнася до лицата, а не до местата. Дори на публично място, записването на конкретно лице без негово знание или въпреки неговото възражение може да нарушава закона.

За видеонаблюдение и друго системно наблюдение на публични зони Законът за защита на личните данни изисква администраторите да:

• установят документирано правно основание
• определят териториалния обхват на наблюдението
• поставят видими информационни табели (без да разкриват точното местоположение на камерите)
• определят ясни срокове за съхранение и изтриване на данните
• установят процедури, чрез които субектите на данни да упражняват правата си на достъп
• ограничат достъпа на трети лица до записите

Субектите, оправомощени да извършват видеонаблюдение на публични места, включват търговци или юридически лица, лицензирани да предоставят частни охранителни услуги, както и държавни институции, изпълняващи законоустановени функции по наблюдение. Всички останали субекти се нуждаят или от регулаторно основание, или от изрично съгласие.

Волуеризъм и споделяне на интимни изображения без съгласие

Конституцията на България и GDPR представляват основната правна рамка за интимни изображения, споделени без съгласие, при липсата на отделен наказателноправен състав за това.

Чл. 32, ал. 2 от Конституцията забранява филмирането или записването на когото и да било без негово знание или въпреки неговото изрично възражение, което обхваща и тайното записване в лични пространства. Чл. 9 от GDPR предоставя засилена защита за специалните категории лични данни, а голи или интимни изображения на разпознаваеми лица най-малкото задействат общата защита на личните данни по чл. 4, § 1 от GDPR.

На ниво ЕС Директивата относно насилието над жени (Директива (ЕС) 2024/1385) задължава държавите членки да криминализират споделянето на интимни изображения без съгласие, включително генерирани от изкуствен интелект интимни изображения на разпознаваеми лица. България трябва да транспонира тази директива до 14 юни 2027 г. До транспонирането българските прокурори разчитат на Конституцията, общите наказателноправни разпоредби и прилагането на GDPR при разглеждане на такива случаи.

Пострадали от споделяне на интимни изображения без съгласие в България могат да подадат жалба до КЗЛД (за нарушения на GDPR при разпространение на интимни изображения онлайн) или да предявят граждански иск по чл. 32 от Конституцията. Наказателни жалби могат да ангажират чл. 145а (разгласяване на законно получен материал от наблюдение) в случаите, когато интимното изображение първоначално е било събрано по законен начин, а впоследствие е разпространено извън тази цел.

Съдържание, генерирано от изкуствен интелект, и дийпфейкове

България прилага правото на ЕС пряко в тази област. Регламентът на ЕС за изкуствения интелект (Регламент (ЕС) 2024/1689) влиза в сила на 1 август 2024 г. и въвежда поетапен график от задължения:

• 2 февруари 2025 г.: забранените практики с изкуствен интелект стават приложими. Те включват системи за изкуствен интелект, които използват подсъзнателна манипулация, експлоатират уязвимости или извършват социално оценяване. Манипулацията на идентичността чрез изкуствен интелект, която накърнява основни права, попада в забранените практики.
• 2 август 2025 г.: правилата за управление и задълженията за модели на изкуствен интелект с общо предназначение стават приложими.
• 2 август 2026 г.: задълженията за прозрачност по чл. 50 относно синтетичните медии стават приложими. Разположителите на системи с изкуствен интелект, които генерират синтетично аудио, видео или изображения на разпознаваеми лица, трябва да оповестяват, че съдържанието е изкуствено генерирано или манипулирано. Съдържанието трябва да бъде обозначено в машинночитаем формат, разпознаваем като генериран от изкуствен интелект.

За целите на законодателството за записване разпоредбите на Регламента за изкуствения интелект относно дийпфейковете взаимодействат с чл. 32 от Конституцията на България. Дийпфейк, който поставя разпознаваемо лице в измислен сценарий за запис „без негово знание", ангажира едновременно конституционната забрана за подобна на записване дейност и изискванията за прозрачност по Регламента за изкуствения интелект. Лица, които създават и разпространяват дийпфейкове на частни лица без съгласие, могат да носят отговорност съгласно конституционната защита на личния живот, GDPR (за обработване на идентифициращи биометрични данни) и, считано от 2 август 2026 г., режима за прозрачност по Регламента за изкуствения интелект.

Нарушенията на задълженията по Регламента за изкуствения интелект могат да доведат до глоби до 15 млн. евро или 3% от глобалния годишен оборот за доставчиците на модели на изкуствен интелект с общо предназначение (по чл. 101).

Трансгранично записване

Законодателството за записване в България има трансгранични измерения, които пътуващите лица и предприятията трябва да разбират.

Записване на разговор с България от чужбина: Ако се намирате извън България и записвате телефонно обаждане с лице в България, българското законодателство се прилага към частта от съобщението, извършена в рамките на България. Чл. 171 от Наказателния кодекс не се ограничава до записи, направени на българска територия, а санкционира неправомерното прихващане на съобщения независимо от местонахождението на лицето, извършващо прихващането, стига съобщението да е било изпратено или получено в България.

Записване от български граждани в чужбина: Български гражданин, записващ разговори в друга държава, обикновено подлежи на законодателството на държавата, в която се извършва записът, а не на българското право. Ако обаче записът впоследствие бъде обработен, съхранен или споделен в България, GDPR се прилага към тази дейност по обработване.

Съхранение в облак и трансфер на данни: Всеки запис, съхраняван на сървъри извън ЕС, поражда изискванията на глава V от GDPR относно международния трансфер на данни. За трансфери към държави без решение на ЕС за адекватност се изискват стандартни договорни клаузи или други подходящи гаранции.

Посетители и туристи от ЕС: GDPR се прилага към цялото обработване на лични данни в България, независимо от гражданството на лицето, извършващо записа. Турист от САЩ, записващ разговори в България, не е освободен от конституционната забрана или от задълженията по GDPR само защото не е български гражданин.

Скорошни промени в законодателството (2024-2026 г.)

Green Alliance срещу България (февруари 2026 г.)

Най-новото решение на ЕСПЧ относно наблюдението срещу България е от 17 февруари 2026 г. по делото Green Alliance срещу България (жалба № 6580/22). Съдът установява, че България е нарушила чл. 8 от ЕКПЧ чрез внедряването на тайни агенти в неправителствени организации и свободни професии без адекватни правни гаранции. Решението разширява принципа „Екимджиев": независимо дали наблюдението е техническо или чрез хора, се прилагат едни и същи минимални гаранции. Сега България трябва да реформира своята рамка за агентурно внедряване, за да включва съдебно разрешение, определени срокове, независим надзор и ефективни механизми за уведомяване и правна защита.

Решение на Комитета на министрите относно съответствието (март 2026 г.)

Комитетът на министрите към Съвета на Европа, отговорен за надзора върху изпълнението на решенията на ЕСПЧ, издава решение през март 2026 г., потвърждаващо, че България продължава да не е в пълно съответствие с решението по делото „Екимджиев" от януари 2022 г. Установените основни опасения се отнасят до подбора и обработката на данни от наблюдението и независимостта на механизмите за външен контрол.

Противоречието около законопроекта за неприкосновеността на личния живот от 2025 г.

През октомври 2025 г. парламентарната Комисия по правни въпроси одобри проект за изменения на Наказателния кодекс, който предвиждаше наказания лишаване от свобода от една до шест години и глоби от 1000 до 4000 евро за разпространяване на информация за „личния живот" на лице без негово съгласие. Законопроектът предизвика остри критики от журналисти, медийни организации и Европейската федерация на журналистите, които предупредиха, че той би криминализирал разследващата журналистика относно корупция и би прикрил публичните личности от отчетност. Законопроектът беше оттеглен след продължителен обществен натиск.

График за прилагане на Регламента на ЕС за изкуствения интелект

Забраната по Регламента на ЕС за изкуствения интелект относно манипулативните практики с изкуствен интелект стана приложима в България на 2 февруари 2025 г. Следващият важен етап, задълженията за прозрачност по чл. 50, изискващи оповестяване на дийпфейкове и синтетични медии, влиза в сила на 2 август 2026 г.

Контролен списък за съответствие за предприятия

Организациите, извършващи дейност в България, които записват разговори, извършват видеонаблюдение или се занимават с каквато и да е форма на наблюдение, следва да предприемат следните стъпки:

1. Определете правното си основание съгласно както българското законодателство, така и GDPR, преди да въведете каквато и да е система за записване
2. Осигурете ясно предварително уведомление на всички лица, които ще бъдат записвани, независимо дали са клиенти, служители или посетители
3. Документирайте оценка на въздействието върху защитата на данните за всяка системна или мащабна дейност по записване
4. Приемете писмени вътрешни политики, обхващащи целта, обхвата, срока на съхранение и контрола на достъпа за всички записи
5. Поставете видими табели във всяка зона под видеонаблюдение
6. Обучете персонала относно политиките за записване и се уверете, че разбира законовите изисквания
7. Назначете длъжностно лице по защита на данните, ако дейностите ви по записване включват мащабно обработване на лични данни
8. Установете процедури за реагиране на искания за достъп, искания за изтриване и жалби от субекти на данни
9. Преглеждайте и актуализирайте политиките си редовно, за да отразяват промените в българското законодателство и указанията на КЗЛД
10. Поддържайте регистър на дейностите по обработване, както се изисква от чл. 30 от GDPR
11. Преценете съответствието с Регламента за изкуствения интелект, ако организацията ви използва инструменти с изкуствен интелект, генериращи синтетично аудио или видео на разпознаваеми лица; задълженията за прозрачност по чл. 50 се прилагат от 2 август 2026 г.

Неспазването носи риск както от наказателна отговорност по Наказателния кодекс, така и от значителни административни глоби по GDPR.

Практически насоки

За физически лица и предприятия, ориентиращи се в българското законодателство за записване, следните практически насоки могат да помогнат за намаляване на правния риск:

• Винаги информирайте хората преди да записвате. Това важи за телефонни обаждания, разговори на живо и видеозаписи. Конституцията на България изисква знание. Мълчанието не е съгласие.
• Получавайте изрично съгласие, когато е възможно. Макар уведомяването да може да удовлетвори чл. 32 в определени случаи, изричното положително съгласие осигурява най-силната защита както по Конституцията, така и по GDPR.
• Никога не записвайте лице, което е възразило. Чл. 32 изрично забранява записването въпреки „изричното несъгласие" на лицето, дори ако то преди това е било съгласно на записа.
• Третирайте всички записи като лични данни. Всеки запис, който може да идентифицира лице, поражда задължения по GDPR относно съхранението, сигурността, правата на достъп и изтриването.
• Бъдете особено внимателни при записване на работното място. КЗЛД възприема строг подход към наблюдението на служители. Записването с оценъчна цел не е разрешено.
• Съхранявайте записите само толкова дълго, колкото е необходимо. Както GDPR, така и Законът за електронните съобщения налагат срокове за съхранение. Определете срока на съхранение и го спазвайте.
• За съдържание, генерирано от изкуствен интелект: обозначавайте всяко синтетично аудио и видео като генерирано от изкуствен интелект, считано от 2 август 2026 г. Не разпространявайте генерирани от изкуствен интелект интимни изображения на разпознаваеми лица без съгласие.
• Консултирайте се с български юрист преди да въведете системи за записване. Пресечната точка между конституционното право, наказателното право и GDPR създава сложност, която общите насоки не могат напълно да разрешат.