Закони за клевета в България: гражданска, наказателна отговорност и защити

В България клеветата е едновременно наказателно престъпление и гражданско нарушение, но наказателните състави предвиждат само глоба, а не лишаване от свобода. Наказателният кодекс санкционира обидата (чл. 146) и клеветата (чл. 147), а Законът за задълженията и договорите позволява на пострадалото лице да предяви иск за обезщетение.

Клеветата в България гражданско, наказателно или и двете нарушение?

И двете. България запазва обидата и клеветата като наказателни престъпления, като същевременно допуска и граждански искове. Наказателният кодекс, в главата за престъпления против честта и достойнството, определя обидата (чл. 146), клеветата (чл. 147) и квалифицираните им форми (чл. 148). От гражданскоправна страна Законът за задълженията и договорите урежда общото правило за непозволено увреждане в чл. 45, съгласно което всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, и чл. 52, съгласно който съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Конституцията очертава баланса: чл. 39 защитава свободата на изразяване, чл. 40 защитава свободата на печата и забранява цензурата, а чл. 41 защитава правото на информация, като всяка от тези разпоредби предвижда, че съответните права не могат да се използват за увреждане на правата и репутацията на другите. Следователно едно клеветническо изявление може да доведе както до частно наказателно дело, така и до граждански иск.

Какви са наказателните санкции за клевета в България?

Санкциите са глоби, а не лишаване от свобода. Реформа на Наказателния кодекс от 2000 г. премахна лишаването от свобода за обида и клевета, като го замени с глоба и в много случаи обществено порицание, публично оповестено порицание. Съгласно действащия текст на кодекса, обидата по чл. 146, ал. 1 се наказва с глоба от 1000 до 3000 лева, като съдът може да наложи и обществено порицание. Клеветата по чл. 147, ал. 1, която обхваща разгласяването на позорно обстоятелство за другиго или приписването на престъпление, се наказва с глоба от 3000 до 7000 лева заедно с обществено порицание. Квалифицираните състави по чл. 148, приложими когато деянието е извършено публично, чрез средство за масово осведомяване или спрямо длъжностно лице във връзка със службата му, повишават глобата до 3000 до 10 000 лева за обида и до 5000 до 15 000 лева за клевета, всяка заедно с обществено порицание. Никоя от тези разпоредби не предвижда лишаване от свобода.

Внимание: България отмени лишаването от свобода за тези престъпления през 2000 г., оставяйки само глоба и обществено порицание. Настоящите минимални размери са 1000 лева за обида и 3000 лева за клевета; сумите следва винаги да се проверяват спрямо последната редакция на Наказателния кодекс.

Как функционира гражданската отговорност?

Гражданската отговорност се урежда чрез общото деликтно право по Закона за задълженията и договорите. Чл. 45 установява основното правило, че лице, което виновно причини вреда другиму, е длъжно да я поправи, като при деликтите вината се предполага, поради което ответникът трябва да я обори. Чл. 52 указва на съда да определи обезщетението за неимуществени (морални) вреди по справедливост, като прецени всички конкретни обстоятелства по делото, без законоустановен таван на размера. Върховният касационен съд е приел, че при дела за клевета обичайната презумпция за вина се коригира по отношение на журналистите, така че отговорността не е обективна и отговорната журналистика е защитена. Работодателите и собствениците на медии също могат да носят отговорност за съдържание, създадено от техните журналисти, съгласно правилата на закона за отговорност за чужди действия. Гражданският иск може да бъде предявен отделно от частното наказателно дело или да бъде присъединен към него.

Какви защити и привилегии се прилагат?

Централната законова защита е истинността. Съгласно чл. 147, ал. 2 от Наказателния кодекс, обвиненото в клевета лице не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаното престъпление. Доказването на истинността на изявлението представлява следователно пълна защита срещу обвинение в клевета. Българските съдилища тълкуват престъпленията против честта в светлината на конституционните гаранции за свобода на изразяване по чл. 39 до чл. 41 и практиката на Европейския съд по правата на човека по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, който защитава отговорното отразяване на въпроси от обществен интерес и допуска по-широка критика към длъжностни лица. Върховният касационен съд е признал стандарт за добросъвестна, отговорна журналистика в тази област. Както при други правни системи, оценъчните съждения и мнението се третират различно от твърденията за факти, тъй като само фактите могат да бъдат доказани като истинни или неверни.

Какъв е давностният срок?

Съществуват отделни давностни срокове по наказателното и гражданското право. От наказателноправна страна, преследването на обида и клевета се погасява по давност съгласно остатъчната категория на давностното правило по Наказателния кодекс (чл. 80), която определя срок за престъпления, ненакозвани с по-тежки наказания. Тъй като тези престъпления се преследват по частен ред, пострадалият трябва също да подаде частната тъжба в законоустановения срок, обикновено изчисляван от момента, в който пострадалият е узнал за престъплението и извършителя съгласно Наказателно-процесуалния кодекс. От гражданскоправна страна, общата давност за иск за непозволено увреждане по Закона за задълженията и договорите е пет години, обикновено считано от момента, в който увреденото лице е узнало за вредата и за лицето, което я е причинило. Всеки, изправен пред срок, следва да провери действащите срокове спрямо закона, тъй като наказателните и гражданските правила се различават.

Как се третира клеветата онлайн?

Същите престъпления се прилагат и към изявления, направени онлайн. България няма отделен състав за клевета в интернет; вместо това квалифицираният състав по чл. 148 обхваща онлайн публикациите. Изменението от 2023 г. разшири разпоредбата от печатни материали до средство за масово осведомяване или други способи, което обхваща уебсайтове и социални мрежи, а елементът за публично извършване по чл. 148 покрива публични онлайн публикации. В резултат клеветата, разпространена онлайн, обикновено се третира като квалифициран състав, носещ по-високата глоба. От гражданскоправна страна правилата за защита на личността по Закона за задълженията и договорите се прилагат еднакво към онлайн изявленията, поради което ищецът може да търси обезщетение за вреди, причинени от съдържание, публикувано в интернет.

Как се завежда иск за клевета в България?

Процедурата отразява частния характер на тези престъпления. Съгласно чл. 161 от Наказателния кодекс, обидата и клеветата се преследват по частна тъжба на пострадалия, а не от държавния прокурор. На практика пострадалият подава писмена частна тъжба директно до компетентния районен съд, посочвайки страните и обстоятелствата и заплащайки държавната такса, като действа като частен тъжител по делото. Тъжбата трябва да бъде подадена в законоустановения срок, обикновено шест месеца от узнаването за престъплението и извършителя съгласно Наказателно-процесуалния кодекс. Гражданско обезщетение може да бъде претендирано или като присъединен граждански иск в рамките на частното наказателно производство, или чрез отделен граждански иск по чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Това е обща информация относно българското законодателство, а не правен съвет за конкретен спор.

Frequently Asked Questions

Клеветата престъпление ли е в България?

Да. Наказателният кодекс запазва обидата (чл. 146) и клеветата (чл. 147) като престъпления, с квалифицирани състави в чл. 148. Те се преследват по частен ред съгласно чл. 161 и от реформата през 2000 г. насам се наказват само с глоба и обществено порицание, а не с лишаване от свобода.

Може ли да лежите в затвора за клевета в България?

Не. Изменение от 2000 г. премахна лишаването от свобода за обида и клевета. Санкциите са глоба и в много случаи обществено порицание. Клеветата онлайн или чрез медии се третира като квалифициран състав по чл. 148, но санкцията остава глоба, а не лишаване от свобода.

Какви са глобите за клевета в България?

Обидата по чл. 146 се наказва с глоба от 1000 до 3000 лева, а клеветата по чл. 147 с глоба от 3000 до 7000 лева, като и в двата случая се предвижда обществено порицание. Квалифицираните състави по чл. 148 достигат 10 000 лева за обида и 15 000 лева за клевета.

Истинността защита ли е срещу обвинение в клевета в България?

Да. Съгласно чл. 147, ал. 2 от Наказателния кодекс, обвиненото лице не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените факти или на приписаното престъпление. Върховният касационен съд е признал и стандарт за добросъвестна, отговорна журналистика за пресата.

Може ли да се съди за клевета в България и какво обезщетение може да се получи?

Да. Законът за задълженията и договорите допуска иск за непозволено увреждане по чл. 45, а чл. 52 позволява на съда да определи неимуществените вреди по справедливост, като прецени всички обстоятелства. Няма законоустановен таван, така че размерът зависи от преценката на съда.

Какъв е давностният срок за иск за клевета в България?

За наказателното дело пострадалият трябва да подаде частна тъжба в законоустановения срок, обикновено шест месеца от узнаването за престъплението и извършителя. Общата гражданска давност за иск за непозволено увреждане по Закона за задълженията и договорите е пет години.

Как се третира клеветата онлайн в България?

Прилагат се същите престъпни състави, като България няма отделен състав за клевета в интернет. Изменението от 2023 г. на чл. 148 разшири обхвата му от печатни материали до средство за масово осведомяване или други способи, така че клеветата онлайн и в социалните мрежи обикновено се третира като квалифициран състав с по-висока глоба.

Кой преследва клеветата в България?

Пострадалият. Съгласно чл. 161 от Наказателния кодекс, обидата и клеветата се преследват чрез частна тъжба, подадена до районния съд, където пострадалият действа като частен тъжител. Държавният прокурор не завежда тези дела.